ПРАВЕН АНАЛИЗ

на прилагането на процедурите по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие при одобряване на устройствени планове и инвестиционни проекти

 

проф. д-р Веселина Бучкова

Александър Кирев

Въпроси:

1.Какви са действията на администрацията по одобряване на планове и проекти, за които се изисква екологична оценка /ЕО/ или оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/?

2.Кои са задължените лица да уведомяват компетентните органи в случаите на ново или изменения в одобрено инвестиционно намерение по ЗУТ?

3.Длъжна ли е общинската администрация да уведомява компетентните органи по ЗООС, когато устройственият план, респективно неговото изменение попада в изключенията на чл. 125, ал. 8 ЗУТ?   

 

Правен режим на екологичните оценки в устройственото планиране и инвестиционното проектиране

I.Екологична оценка на устройствени планове

Екологичните оценки са основен инструмент за опазване на околната среда и осигуряване на устойчивото развитие.

Правното регулиране на процедурите по тяхното изработване и одобряване е направено в Закона за опазване на околната среда  и Закона за биологичното разнообразие.

Закона за опазване на околната среда определя два вида екологично оценки, а именно екологични оценка на планове и програми (ЕО) и оценки на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения (ОВОС) – чл. 81, ал. 1 ЗООС.

Основния принцип залегнал в ЗООС е екологичната оценка и ОВОС да се правят, само когато са възможни значителни въздействия върху околната среда.

Поради тази причина законодателя е предвидил  следните процедури:

• Задължителна екологична оценка, съгл. чл. 85, ал. 1 ЗООС;
• Преценка за екологична оценка, съгл. чл. 85, ал. 4 ЗООС въз основа, на която се взема решение дали да се прави екологична оценка или да не се прави такава за съответния план/програма.

 

1.Задължителна екологична оценка – чл. 85, ал. 1 ЗООС.

Плановете и програмите, за които извършването на екологична оценка е задължително и за които се преценява необходимостта от екологична оценка, се определят с  Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми /НУРИЕОПП/, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал.6  ЗООС.

Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми /Наредбата/ се издава на основание чл. 90 от ЗООС, която предвижда, че условията и редът за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет. Наред с това, законът е делегирал с наредбата да се определят и  изискванията за преценяването на необходимостта и обхвата на екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата, както и към начина за публично обявяване на решението за екологична оценка на компетентния орган, задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка (чл. 90, ал. 2 ЗООС). В Наредбата се определят и обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка, сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата, формата и съдържанието на решението за преценяване и на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите по обществено обсъждане, както и наблюдението и контрола на изпълнението на условията, мерките и ограниченията, определени в решението за преценяване или в становището на  компетентния орган и въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане. 

Устройственото планиране се състои в определяне на предназначението и устройствения режим на територии и поземлени имоти чрез общи и подробни устройствени планове по арг. на чл.103 ЗУТ.

Устройствените планове, за които задължително се извършва екологична оценка са посочени в чл. 85, ал. 1 ЗООС, предл. 11[1], когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2 от Закона. Съгласно алинея втора на чл. 85 ЗООС, планове и програми на местно равнище за малки територии и незначителни изменения на планове и програми, за които се изисква задължителна оценка, се оценяват само когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.  Въпреки изричната норма на закона в посочения смисъл, законодателят е делегирал на административния орган – Министерски съвет да посочи случаите, при които се извършва задължителна екологична оценка. Съгласно чл. 85, ал. 6 ЗООС, плановете и програмите, за които извършването на екологична оценка е задължително и за които се преценява необходимостта от екологична оценка, се определят с наредбата по чл. 90, или това е НУРИЕОПП. Законовата делегация на чл. 85, ал. 6 ЗООС означава, че в НУРИЕОПП могат да се предвидят и други случаи, при които се извършва задължителна ЕО, наред с посочените в чл. 85, ал. 1 от закона.

За устройствените планове, за които наредбата не предвижда задължителна екологична оценка, не е необходимо провеждането на процедурата по ЗООС и НУРИЕОПП. Това не означава, че административният орган по своя преценка не може да инициира производство по ЕО, когато прецени, че такава би била необходима с оглед характера на конкретния план. Преценката за провеждане на производство по ЕО, когато тя не е задължителна обаче, принадлежи на административния орган (възложител на плана) и е част от неговата оперативна самостоятелност.

Устройствените планове, за които извършването на екологична оценка е задължително, са посочени в чл. 2, ал. 1 НУРИЕОПП, която съдържа няколко алтернативни фактически състава.

1.1. Първият състав е установен в т. 1 на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, според който ЕО е задължителна, когато се изисква съгласно чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, а именно устройствените планове да очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2 от същия закон.

1.2. Вторият състав е установен в т. 2 на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно който ЕО е задължителна за устройствени  планове, които са включени в приложение № 1 на НУРИЕОПП  и очертават рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2 към ЗООС. В т. 10 от Приложение № 1 НУРИЕОПП са включени общите устройствени планове на община и общите устройствени планове на част от община, като се поставя и още едно кумулативно условие: тези планове да очертават рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2 към ЗООС.

1.3. Третият състав е по т. 3 на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно който ЕО е задължителна в случаите на значителното изменение на устройствени  планове, за които задължително  се извършва ЕО, съгл. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 НУРИЕОПП.

1.4. Четвъртият състав е установен в т. 4 на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно който ЕО е задължителна, когато устройственият план има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитените зони от мрежата „Натура 2000“. Тази разпоредба изисква планираната територия или имот да попадат в защитена зона и за тях да има решение по чл. 20 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, с което компетентен орган да е установило значително отрицателно въздействие.

2. Преценка за екологична оценка – чл. 85, ал. 4 ЗООС.

Необходимостта от ЕО се преценява за устройствените планове, попадащи в  алтернативните фактически състави, определени в чл. 2, ал. 2 НУРИЕОПП, които съгласно т.1 от тази норма са общ устройствен план на град с неговото землище, общ устройствен план на селищно образувание с национално значение, подробни устройствени планове, в т.ч.: планове за застрояване, парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, както и техните изменения тъй като са включени в т.9.1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2, т. 1 НУРИЕОПП, както и незначителните изменения на ОУП на община, съгл. чл.2, ал.2, т.2.

Прави впечатление, че издателят на наредбата е предвидил преценяването на необходимостта от ЕО само за план за застрояване и парцеларни планове и техните изменения. За другите подробни устройствени планове по чл.110 ЗУТ тази процедура не е предвидена.

3.Производство по екологична оценка.

3.1. Компетентният орган за екологична оценка на планове и програми е министърът на околната среда и водите или съответният директор на регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – чл. 84, ал. 1 ЗООС. Министърът на околната среда и водите е компетентният орган за ЕО на планове и програми, одобрявани от централните органи на изпълнителната власт (МС и министри) или Народното събрание, а за планове и програми, одобрявани от териториалните органи на изпълнителната власт или общинските съвети, компетентният орган за издаване на становище или решение по екологична оценка на планове, както и за преценка на необходимостта за извършване на ЕО е директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – чл. 4 от Наредбата.

Производството пред компетентния орган за определяне на приложимата процедура по екологична оценка, започва с уведомяването на компетентния орган от възложителя на устройствения план чл. 8, ал. 1 НУРИЕОПП във връзка с чл. 83, ал. 1 ЗООС.[2] Уведомяването се извършва, съобразно чл. 8 от Наредбата по образец, придружен със задание за изработване на устройствен план или неговото изменение в обхвата съобразно Закона за устройство на територията.[3] Качеството на възложител на плана или програмата има всяко лице или орган, който е оправомощен да възложи изготвянето на плана, съгласно легалното определение дадено в §1, т. 21 ДР на ЗООС. В контекста на устройствените планове, това е кметът на общината в случаите, когато той е възложител  на плана и съответните заинтересовани лица, когато те са възложители.

Възложителят може да изпълни задълженията си за уведомяване на компетентния орган по ЗООС чрез внасяне на уведомлението до съответния компетентен орган по ЗУТ или по друг специален закон. В тези случаи, органът, до който е внесено уведомлението, го препраща на съответния компетентен орган по ЗООС – МОСВ или РИОСВ (чл. 8, ал. 3 ал. 3 НУРИЕОПП). Посочената хипотеза се отнася за случаите на искане на разрешение за изработване на подробни устройствени планове по реда на чл. 124 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съобразно чл. 125, ал. 7 ЗУТ, заданието за изработване на подробен устройствен план, се изпраща от кмета на общината в 7 (седем) дневен срок от постъпването му в МОСВ или съответната РИОСВ за определяне на приложимите процедури по ЕО и ОВОС по ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. В тези случаи уведомлението до компетентните по ЗООС органи се прави от възложителя на конкретния устройствен план чрез кмета на общината като органа, до който се подават исканията за  разрешения за разработване на ПУП по реда на ЗУТ. С внасяне на заданието възложителят на практика изпълнява задължението си за уведомяване на компетентните органи по ЗООС по силата на чл. 8, ал. 2 НУРИЕОПП, а за кмета на общината възниква задължение да препрати (внесе) заданието за ПУП в МОСВ или съответната РИОСВ. В случаите, когато възложител на съответния план е кмет на община, той има задължение да уведоми компетентните органи по ЗООС за определяне на приложимите процедури по закона.

Съобразно алинея 8 на чл. 125 ЗУТ, задължението на кмета на общината за изпращане на заданието за изработване на ПУП до компетентните органи по ЗООС – МОСВ или РИОСВ, не възниква, когато е налице одобрен, при спазване на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, общ устройствен план на общината, на който предвижданията в ПУП съответстват и:

• подробните устройствени планове, за които се иска разрешение за изработване не определят рамка за инвестиционни предложения по приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда или
• подробните устройствени планове, за които се иска разрешение за изработване не се отнасят за предприятия и съоръжения по чл. 104 от Закона за опазване на околната среда или
• подробните устройствени планове, за които се иска разрешение за изработване не попадат в защитени зони;

В случай, че заданието за ПУП попада в някоя от алтернативните хипотези на чл. 125, ал. 8 ЗУТ, кметът на общината няма задължение да препрати (внесе) заданието в МОСВ, съответно РИОСВ, от една страна, а от друга страна, правилото на чл. 8, ал. 2 НУРИЕОПП няма да намери приложение. В този смисъл, ако планът (ПУП) подлежи на задължителна ЕО по ЗООС, но попада в изключенията по чл. 125, ал. 8 ЗУТ, възложителят няма да е изпълнил задължението си за уведомяване на компетентните по ЗООС органи по смисъла на чл. 8, ал. 2 НУРИЕОПП чрез внасяне на заданието в съответната община. Това е така, тъй като кметът на общината няма задължение да внесе проекта за ПУП по реда на чл. 125, ал. 7 ЗУТ, когато разработката попада в някоя от хипотезите на алинея 8 на същата норма.

В случаите на разработка, която попада в изключенията по чл. 125, ал. 8 ЗУТ, кметът на общината не е длъжен, но може по своя преценка да уведоми компетентните по ЗООС органи. Компетентността му е оперативна, предвид липсата на законово задължение за извършване на посочените в чл. 125, ал. 7 ЗУТ действия.

В случай на извършване  на ЕО, тя представлява част от устройствения план, съгл. чл.127, ал.7 ЗУТ и трябва да бъде представена при неговото одобряване.

Съгласно чл. 125, ал. 7, предл. 2 ЗУТ, министерството на околната среда и водите или съответната регионална инспекция по околната среда и водите предоставят исканата информация в 14-дневен срок от поискването. В срок до 14 дни от постъпването на уведомлението компетентният орган определя приложимостта на процедурата по ЕО, като дава указания за необходимостта от провеждането й и действията, които трябва да се предприемат. Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице уведомява засегнатата общественост чрез съобщение на интернет страницата си (чл. 8, ал. 4 НУРИЕОПП).

С оглед на посоченото, общинската администрация не е длъжна да уведомява компетентните органи по ЗООС, когато устройственият план, респективно неговото изменение попада в изключенията на чл. 125, ал. 8 ЗУТ. 

II.Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения.

Оценката на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения по смисъла на ЗУТ е втората оценка, която се прави съгласно изискванията на ЗООС.

Съгласно легалното определение, установено в § 1, т. 17 от ДР на ЗООС, инвестиционно предложение по смисъла на закона, е предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми, както и друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми.

Инвестиционните предложения, за които задължително се извършва ОВОС, съгл. чл. 92, ал.1 ЗООС в контекста на устройство на територията са инвестиционните предложения за строителство съгласно Приложение № 1 и инвестиционните предложения за строителство с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон.

Освен задължителното извършване на ОВОС, в чл. 93, ал. 1 ЗООС са изброени и инвестиционните предложения, за които се прави преценка на необходимостта да се извърши ОВОС. Тези инвестиционни предложения са включените в Приложение № 2 на ЗООС, както и всяко тяхно разширение или изменение. При разширение и изменение на инвестиционните предложения, за които се извършва задължителен ОВОС /Приложение № 1 ЗООС/, също е предвидена преценка за тяхното въздействие.

Компетентен орган, който преценява въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения и издава  решение за това е директорът на съответната РИОСВ. Случаите, в които преценката се прави от министъра на околната среда и водите са изброени в чл. 92, ал. 2 ЗООС.

Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗООС, задължението за информиране на съответния компетентен орган за съответното инвестиционно предложение е на  възложителя.

В §1, т. 20 от ДР на ЗООС е дадено легално определение на понятието „възложител на инвестиционно предложение“- обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение.

В контекста на ЗУТ, това е възложителят по смисъла на чл.161, ал.1 от този закон.

Производството за преценка за необходимост от ОВОС е уредено в чл. 93 ЗООС, както относно вида на инвестиционните предложения, които то обхваща, така и относно компетентните органи, решенията, сроковете и възможността за оспорването им. В останалите разпоредби на закона, а именно чл. 94 и сл. ЗООС е уредена процедурата за произнасяне на компетентните по ЗООС органи, сроковете за това, задълженията на възложителя в производството,  съдържанието на акта по ОВОС, сроковете и възможността за оспорване на решенията по ОВОС, когато оценката е задължителна по чл. 92 ЗООС.

Аналогично на ЕО, условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет (чл. 101, ал. 1 ЗООС). – Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). С Наредбата се определят и изискванията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по Приложение № 2 от закона, условията и реда за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение, обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС, в т.ч. в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9 от закона, критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС, реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС, мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид, както и реда и начина за осъществяване на наблюдение и контрол по изпълнение на решенията, включително условията и мерките в тях.

В кои случаи се поражда задължението за уведомяване на компетентния орган от възложителя?

Задължението за уведомяване на компетентния орган, възниква за възложителя във всички случаи, когато инвестиционното предложение попада в Приложение № 1 и 2 ЗООС или представлява негово разширение или изменение.

Това задължение възниква и в случаите на разширение и изменение на инвестиционни предложения, включени в Приложение № 1 ЗООС. Когато инвестиционното предложение попада в Приложение № 1 ЗООС,  възложителя вместо да уведоми компетентния орган и да поиска да се прецени неговото въздействие върху околната среда, може да осигури изработване на задание за обхват и съдържание на ОВОС, като го внесе в съответната РИОСВ.

Задължението за уведомяване на компетентния орган по ЗООС не възниква за инвестиционни предложения, които не са включени в чл. 92, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 ЗООС, респективно в  Приложение № 1 и Приложение № 2 от същия закон.

В случаите на ОВОС задължението за уведомяване е на възложителя на инвестиционното предложение, който е длъжен да информира писмено компетентния по ЗООС орган (министърът на околната среда и водите или директора на съответната РИОСВ), като внася заявление по образец, и да обяви предложението си на интернет страницата си, ако има такава или чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин (чл. 95, ал. 1 ЗООС). Компетентният по ЗООС орган, т.е. министърът на околната среда и водите или съответния директор на РИОСВ, след като бъдат уведомени, обявяват инвестиционното предложение на интернет страницата си и писмено уведомяват кмета на общината, района или кметството. След като получи уведомлението на МОСВ или РИОСВ, за кмета на съответната община, район или кметство възниква задължение да обяви инвестиционното предложение на интернет страницата си (чл. 95, ал. 1, предл. 3 ЗООС във връзка с чл. 4 от НУРИОВОС).[4] Аналогично е установено и уведомяването за решенията по прекратяване на процедурата по ОВОС, в случаите, когато е потвърдено от компетентните органи – басейнова дирекция, министерството на земеделието и храните, общински или други органи, че инвестиционното предложение е недопустимо спрямо действащи нормативни или административно актове (чл. 2а от Наредбата). Въз основа на уведомлението от възложителя компетентният по ЗООС орган определя дали инвестиционното предложение е включено в Приложение № 1 или в Приложение № 2 от ЗООС, или е разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 1 или Приложение № 2 ЗООС, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение. Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице в срок 14 дни от постъпване на уведомлението по чл. 4, ал. 1 или 8 информира писмено възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда на глава шеста от ЗООС. Решението по ОВОС се изпраща  за съобразяване на съответния компетентен орган, който по реда на специален закон одобрява/разрешава осъществяването на инвестиционното предложение (чл. 20а, т.2 НУРИОВОС), с което общинската администрация се информира за взетото решение.

Следва да се подчертае, че посочената процедура на уведомяване в началния етап на инвестиционното предложение се отнася за случаите, при които то подлежи на задължителна оценка на  въздействие върху околната среда, съобразно чл. 92 ЗООС. По отношение на инвестиционните предложения, за които ОВОС не е задължителен и за които се извършва преценка за необходимост от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 1 ЗООС, общинската администрация се уведомява от компетентните по ОВОС органи, ако производството не бъде прекратено, на етапа на обществото обсъждане на инвестиционното предложение. Съгласно чл. 6 от НУРИОВОС, за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1 ЗООС, възложителят внася искане по образец, което поставя началото на производството пред компетентния орган. След получаване на искането органът извършва преценка на предоставените документи и данни и дава указания да бъдат отстранени допуснати непълноти, пропуски или неточности, ако има такива, включително указания относно необходимостта от предоставяне на допълнителни документи. При непредставяне на изискуемите документи или неизпълнение на дадените указания производството се прекратява (чл. 6, ал. 4 НУРИОВОС). За целите на общественото обсъждане, компетентния по ЗООС орган предоставя на електронен носител копие от искането на съответната община, район или кметство, които от своя страна се длъжни да осигурят достъп до информацията на заинтересованите лица най-малко за 14 дневен срок, като обявят предложението на интернет страницата си или по друг подходящ начин. След изтичане на срока за становища, респективно възражения по предложението, кметът на общината, района или кметството изпраща резултатите от обществения достъп на компетентните по ЗООС органи. За взетото решение по необходимостта от извършване на ОВОС се информира писмено съответната община, район или кметство, на чиято територия е предвидено да се реализира инвестиционното намерение (чл. 8, ал. 5, т. 3 НУРИОВОС).

За разлика от процедурата по екологична оценка, в производството по ОВОС, кметът на общината, района или кметството няма задължение да изпрати постъпило при него инвестиционно предложение за строителство на компетентните по ЗООС органи. Подобно задължение не е въведено нито в законовата уредба – ЗООС или ЗУТ, нито в подзаконовия нормативен административен акт – НУРИОВОС. Задължението за публикуване на инвестиционното предложение на интернет страницата на съответната община възниква едва след получаване на писменото уведомление от МОСВ или РИОСВ. Други задължения в производството по ОВОС за общинската администрация, когато тя не е възложител, законът не вменява.

Установеният ред на уведомяване на общинската администрация в ЗООС и Наредбата от страна на компетентните по ЗООС органи, а именно министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ, цели от една страна да бъде информирана  обществеността за инвестиционното предложение, а от друга, за  него да получат информация и компетентните по ЗУТ органи по евентуалното негово одобряване и разрешаване вече под формата на инвестиционен проект.

В този контекст е и разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 5 ЗУТ, според която „инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на данни за влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

Представянето на влезли в сила административни актове по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие е предпоставка за съгласуването и одобряването на инвестиционния проект.

Кои са тези административни актове?

Първия административен акт е решение на компетентния орган по необходимостта от извършване на ОВОС (чл. 8, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда във връзка с чл. 93, ал. 6 ЗООС). Правното основание на този акт е чл. 93 ЗООС – чл. 93, ал. 2 и ал. 3 ЗООС.

Диспозитива на този акт съдържа разпореждането на компетентния орган да се извършва или да не се извършва ОВОС.

Втория административен акт е решението на компетентния орган по ОВОС, което се издава на основание чл. 94 ЗООС. В решението по ОВОС могат да се съдържат условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя, както и съобразяването на инвестиционния проект с тях.

Посочените решения са административните актове по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 5 ЗУТ, с които общинската администрация следва да се съобрази. Съобразно чл. 82, ал. 5 ЗООС, производството по ОВОС завършва с решение по чл. 93, ал. 2 и ал. 3 или решение по чл. 94 ЗООС, което е задължително за изпълнение от страна на органите на общинската администрация и е неразделна част от одобряването, респективно разрешаването на инвестиционното предложение. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение.[5] В случай, че е налице висящо производство по оспорване на решението по ОВОС, административният орган не може да се произнесе по инвестиционното предложение, а следва да спре производството до влизане в сила на решението по ЗООС (чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК).

В случаите на ОВОС, общинската администрация няма задължение да уведомява компетентните органи по ЗООС – МОСВ или РИОСВ за постъпили инвестиционни предложения. След получаване на писменото уведомление от МОСВ или РИОСВ по реда на чл. 95, ал. 4 ЗООС, респективно чл. 4 от Наредбата, кметът на общината, района или кметството е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната община, за което уведомява компетентните по ЗООС органи. В производството по преценка по необходимостта от извършване на ОВОС, кметът на общината, района или кметство обявява на интернет страницата на общината или по друг подходящ начин полученото от МОСВ или РИОСВ инвестиционно предложение най-малко за 14 дни за становища, предложения или възражение от страна на заинтересованите лица, след което изпраща резултата на компетентния по ЗООС орган.    

Инвестиционният проект се съгласува и одобрява едва след влизане в сила на решенията по ОВОС, издадени на основание чл. 93 и чл. 94 ЗООС.

 

II.Оценка за съвместимостта на планове и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, планове и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона.

Тази оценка е териториално обусловена- тя се извършва само ако обекта на планиране или проектиране попада в защитена зона.

Самата оценка за съвместимост се извършва чрез екологичната оценка на планове/програми или ОВОС на инвестиционни предложения процедури (чл. 131, ал. 4 ЗБР), като провеждат т.нар. „съвместни“ процедури по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие и наредбата, издадена на основание чл. 31а от закона. При извършване на задължителна екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда, както и при преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка или от оценка на въздействието върху околната среда съгласно ЗООС, когато прецени, че няма вероятност планът, програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган взема предвид тази преценка при постановяване на решението си по ЗООС. При осъществяване на съвместната процедура по преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка или от оценка на въздействието върху околната среда съгласно ЗООС, когато прецени, че има вероятност планът, програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се извърши екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда (чл. 31, 8 ЗБР). Когато за плана, програмата или инвестиционното предложение се извършва задължително екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда и компетентният орган прецени, че има вероятност те да окажат значително отрицателно въздействие върху защитена зона, в екологичната оценка или в оценката на въздействието върху околната среда се включва оценка на степента на въздействие на плана, програмата или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона (чл. 31, ал. 9 ЗБР).

В случай, че за плана или инвестиционното предложение не се извършват ЕО и ОВОС по Закона за опазване на околната среда, оценката за съвместимост се извършва по реда, определен с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата), издадена на основание чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие. В тези случаи, ако се прецени, че има вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се извърши оценка на степента на въздействие на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона. Решението се издава от министъра на околната среда и водите или директора на съответната териториална инспекция по околната среда и водите на основание чл. 31, ал. 10 от Закона за биологичното разнообразие и може да е решение за съгласуване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение с определени конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяването им или решение, с което не съгласува плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 5 ЗУТ и както решенията по ОВОС следва да се съобрази от общинската администрация.

В Наредбата, издадена на основание чл. 31а ЗБР, аналогично на разгледаните до момента административни производства, възложителят има задължение да уведоми на най -ранен  компетентния орган за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни съгласно Приложение № 2 от Наредбата. Уведомяването е задължително, само ако имотът/имотите попадат в защитена зона. Компетентният орган извършва проверка за допустимост и дава указания за отстраняване на недопустимостта, ако е приложимо. При неизпълнение на указанията в определения срок или когато отстраняването на недопустимостта не е възможно, процедурата по ОС се прекратява, за което компетентният орган уведомява възложителя и съответния орган, одобряващ плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение (чл. 13, ал. 1, предл. 3 от Наредбата).

При установяване на допустимостта на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, компетентният орган преценява вероятната степен на въздействието им върху конкретните местообитания и/или видове – предмет на опазване в защитените зони. В зависимост от преценката компетентният орган издава два вида решения – решение за съгласуване, когато се прецени, че няма вероятност да се окаже значително въздействие върху защитените зони (чл. 18 от Наредбата) и решение да се извърши оценка за степента на въздействие върху защитените зони (чл. 20 от Наредбата), в резултат на която да се съгласува или да не се съгласува съответния план, програма, инвестиционно предложение (чл. 28, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 31, ал. 10 от Закона за биологичното разнообразие).

 

С оглед на посоченото, можем да направим следните изводи:

На въпросите какви са действията на общинската администрация по одобряване на планове и проекти, за които се изисква екологична оценка или ОВОС по ЗООС, кои са задължените лица по ЗООС и ЗУТ и кога възниква задължението за уведомяване на компетентните органи по ЗООС:

1.За определяне на приложимата процедура по екологична оценка, възложителят на устройствения план има задължение да уведоми компетентния по ЗООС орган – министъра на околната среда и водите или директора на съответната регионална инспекция по опазването на околната среда и водите (РИОСВ) чрез подаване на  заявление по образец и внасяне на задание за изработване на плана или неговото изменение (чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологични оценки на планове и програми). Задължението за уведомяване може да се изпълни и чрез внасяне на уведомлението до компетентния по ЗУТ административен орган, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологични оценки на планове и програми. Нормата на чл. 8, ал. 2 от НУРИЕОПП следва да се тълкува във връзка с чл. 125, ал. 7 ЗУТ, която създава задължение за кмета на общината или компетентния по ЗУТ орган в седемдневен срок от постъпване на заданието на изработване на устройствения план да го внесе в Министерството на околната среда и водите или съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на приложимите процедури по ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.  С внасяне на заданието в общинската администрация възложителят на практика изпълнява задължението си за уведомяване на компетентните органи по ЗООС по силата на чл. 8, ал. 2 НУРИЕОПП, а за кмета на общината възниква задължение да препрати (внесе) заданието за ПУП в МОСВ или съответната РИОСВ. В случаите, когато възложител на съответния план е кмет на община, той има задължение да уведоми компетентните органи по ЗООС за определяне на приложимите процедури по закона.

Общинската администрация не е длъжна да уведомява компетентните по ЗООС органи, когато устройственият план, респективно неговото изменение попада в изключенията на чл. 125, ал. 8 ЗУТ.

2.В случаите на ОВОС, общинската администрация няма задължение да уведомява компетентните органи по ЗООС – МОСВ или РИОСВ за постъпили инвестиционни предложения. След получаване на писменото уведомление от МОСВ или РИОСВ по реда на чл. 95, ал. 4 ЗООС, респективно чл. 4 от Наредбата, кметът на общината, района или кметството е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната община, за което уведомява компетентните по ЗООС органи. В производството по преценка по необходимостта от извършване на ОВОС, кметът на общината, района или кметство обявява на интернет страницата на общината или по друг подходящ начин полученото от МОСВ или РИОСВ инвестиционно предложение най-малко за 14 дни за становища, предложения или възражение от страна на заинтересованите лица, след което изпраща резултата на компетентния по ЗООС орган.

Инвестиционният проект се съгласува и одобрява едва след влизане в сила на решенията по ОВОС, издадени на основание чл. 93 и чл. 94 ЗООС.

3.Конкретни задължения в производството по извършване на оценка за съвместимостта на планове и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, извън ЗООС, по реда на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони за общинската администрация не са предвидени.

[1] Чл. 85, ал. 1 ЗООС предвижда: „Екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

[2] Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗООС, оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат от възложителя на плана или програмата или от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 на колектив от експерти с ръководител.

[3] За преценяване на необходимостта от ЕО, възложителят на плана внася искане по образец и със съдържанието по чл. 8а НУРИЕОПП. Компетентният орган разглеждане искането в 7 дневен срок по отношение на пълнотата на информацията и документацията и дава съответните указания.

[4] Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата: Възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи – МОСВ/РИОСВ, в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение, като внася уведомление по образец съгласно приложение № 5 в един екземпляр на хартиен и електронен носител и е длъжен да осигури еднаквост на съдържанието на хартиения и електронния носител на информацията с приложенията. Възложителят обявява своето предложение на интернет страницата си, ако има такава, и чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице обявява предложението на интернет страницата си и уведомява писмено кмета на съответната община, район и кметство в срок до 3 дни от получаването на уведомлението. Кметът на съответната община, район и кметство обявява инвестиционното предложение на интернет страницата си, ако има такава, и на общественодостъпно място в срок до 3 дни от получаването на уведомлението, за което предоставя информация на компетентния орган.

[5] Аналогична е разпоредбата на чл. 21, т. 1 НУРИОВОС, според която решението по ОВОС и решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС е елемент от фактическия състав на процедурата за издаване на акта за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение и е приложение – неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходимо за осъществяване на инвестиционното предложение.